Title: Въпроси и отговори
Старите въпроси и отговори, преди окончателното „пенсиониране“.
Трябва да изпишете отговора с думи, на кирилица — например ако въпросът е „Колко е 1 + 2“, в полето за отговор трябва да въведете „три“ (без кавичките).
- Не притежавате авторските права, а правата за разпространение с търговска цел. Ние не извършваме такава дейност, така че не нарушаваме нито едно от двете.
- Ако успеете да осигурите премахването на книгата от всички места, на които я има (включително и библиотеки като „Флибуста“, „РуЛит“ и т.н.), затворите групите за обмен на книги във Фейсбук и спрете услугата MailBooks, тогава искането има известен смисъл; в противен случай е просто „отбиване на номера“.
Уважаема редакция, аз съм преводач от френски и английски. Искам да предложа услугите си за превод. По колко плащате?
Библиотеката е некомерсиален проект и всички дейности са на доброволни начала (pro bono).
Библиотеката не е книжарница, за да поръчате книга. Ако желаете може да четете или да си свалите наличните текстове в сайта.
Моля, да се обърнете към издателство, което може да ви съдейства. „Моята библиотека“ е като всяка друга библиотека; не се занимава с издаването на книги, а с тяхното съхраняване.
Не разполагаме с контакт на автори, преводачи и др. Съжаляваме, но се грижим само и единствено за съхранението на произведения.
За момента няма такива планове. Трудно да се опази богатството, което е събрано под формата на текстове в електронен вариант, на български език, камо ли да се изразходва енергия за произведения на чужди езици.
Не. Не разполагаме с преводачи.
В рамките на Моята библиотеката една книга е съставена от едно или повече произведения, корица и евентуална анотация. Произведенията от своя страна имат само текстово съдържание и не разполагат с корици.
Библиотеката не е предназначена за поръчка на книги. Всеки, който желае, може да стане доброволец и да отдели от свободното си време за цифровизация на произведения.
Защото никой до момента не е положил усилия тя да бъде цифровизирана.
Нужно е да посетите „Работното ателие“ на библиотеката и да се запознаете с основната информация как се цифровизира една книга.
Библиотеката поддържа основно отворени формати (FB2, Epub, txt, SFB) и това е една от причините да няма възможност за свалянето на произведенията в други формати. Като алтернативен вариант може да се използва програмата Calibre, за да се конвертират текстове в други формати.
Ако сте автор на някое произведение и то е част от вече издадена книга, можете да се свържете с екипа на библиотеката за повече информация. Другият вариант за непубликувани досега произведения е да ги качите веднага в раздел „Авторски текстове“, който се намира във форума на библиотеката.
Как може моята книга да бъде добавена в раздел „Нови книги в други сайтове“?
За да бъде добавена вашата книга във въпросния раздел, тя трябва да отговаря на няколко изисквания: да е в електронен вариант, форматирана в FB2 или ePUB формат, без DRM. В случай, че вашата книга покрива изискванията по-горе, може да пишете до екипа на библиотеката, за да се възползвате от безплатната реклама.
При произведенията.
В раздела „Сваляне / Връзки“, под формата на картинки: FB2 , Epub (Dl04-epub.png), TXT (Dl03-txt.png), SFB (Dl01-sfb.png).
След като отбележите някое произведение като прочетено (в началото на произведението има бутон „Отбелязване като прочетено“), то се появява в личен списък „Последни прочетени произведения“, който се намира в профила ви (щракнете върху потребителското си име в горния ляв ъгъл на прозореца).
Finereader-а зарежда разбъркано страниците за разпознаване, по какъв начин могат да се подредят подред?
Единият вариант е чрез програма за пакетно преименуване (Bulk rename). Другият е да се направят папки, където са файловете — например „1“, „10“ и „100“. В първата трябва да се преместят всички файлове с едноцифрени номера, във втората — всички с двуцифрени и т.н. После трябва да се заредят папките във FR една по една. Той няма да ги преподрежда.
Когато имам произведение, което вече присъства в библиотеката, но преводачът е друг, трябва ли да го добавям?
Да. Всеки различен превод се разглежда като отделно производно произведение.
Не. Структурата на текста трябва да се осмисли и да се предаде чрез SFB. Стихотворения и цитати често се представят чрез курсивен шрифт в хартиените издания. В SFB за тях има специални маркери, затова не е нужно допълнително форматиране.
Какво се прави когато на една страница от книгата има бележка под линия, но не е уточнено какво точно пояснява тази бележка под линия. Вероятно става въпрос за някаква печатна грешка?
Ако не можете да намерите за какво се отнася бележката, я оставете просто като текст там, където се намира. Оградете я с квадратни скоби, но без звездичка отпред.
Необходимо ли е да се включва крайната страница, в която са споменати други заглавия на книги от същия автор?
Другите заглавия няма нужда да се включват, но информацията за книгата (редактор, коректор, издател и т.н.) трябва да я има.
В таблицата на знаците има ударени букви, мога ли да използвам тях, вместо да пиша „`“ след гласната?
В компютърните шрифтове не съществуват единични знаци за букви на кирилица с твърдо ударение (acute), с изключение на „и с ударение“. Реализирани са само някои символи на кирилица с меко ударение (grave), като останалите се заместват с латинските букви с ударение, които имат сходни начертания, напр à, á. Освен това много малко шрифтове реализират описаните в стандарта букви на кирилица, затова, за да предадете ударена кирилска буква в SFB, ползвайте знака „`“, като го поставите след гласната.
В книгата която редактирам, преди първа глава има следното: „Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот“. Това как трябва да го форматирам?
Трябва да се отдели в отделна секция ето така:
>
Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот.
> Глава 1
…
Ако многоточието е след дума, тогава то се пише слято с нея. Пример: Можеш да погледнеш вълната…
Когато многоточието е в началото на изречение, между него и следващата го дума се оставя интервал, независимо дали думата започва с главна или малка буква. Примери:
… така ли?
… Така ли?
– … Така ли?
Желателно е да разделите епиграфа от заглавието и текста с по един празен ред, за по-добро визуално възприятие.
От полиграфическа гледна точка нито един от вариантите не е правилен, но за удобство сме приели да се използва вариантът без интервали, за да се предотврати преносът на нов ред на отделните части от съкращението. Примери: Б.пр.; Б.р.; пр.н.е.
{m underline}хей, бейби!{/m}
В пясъчника ми се получи странен ефект — една дума, акцентирана с долни черти „дума“, ми излиза в червено. Не знам как е станало и как да го поправя.
Това е за привличане на вниманието. В повечето случаи акцентирането на текст в цитат, стихотворение или писмо не е нужно и се счита за грешка.
Това е издателско оформление, не авторско; друг пример са глави, чиято първа буква е голяма — заема 3-4 реда. Тъй като в електронните книги количеството символи на реда зависят от четеца (компютър, смартфон, е-Ink и т.н.), това оформление трябва да се премахне и буквите да се преобразуват в редовни.
Имената на автори, произведения и глави също трябва се нормализират, ако са само с главни букви. Пример:
Грешно:
| ЗЕКАРИЯ СИЧИН
| ДВАНАДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА
Правилно:
| Зекария Сичин
| Дванадесетата планета
Причината за това изискване е пояснена в следващата подточка.
Когато качвате форматиран в SFB текст в ателието, той не се прехвърля в сайта във вида, в който го подавате. От него автоматично се извличат името на автора (или авторите) и заглавието на произведението (или книгата), за да се включат в базата данни, обслужваща сайта. Аналогично се постъпва и с имената на главите, за да може да се състави блока „Съдържание“, а в случая със сборници тези „глави“ всъщност са отделни произведения. Така че ако оставите съответните текстове с главна буква, някой трябва да ги поправи след вас, за да не се появи в сайта произведение, чието заглавие е само с главни букви.
Освен това: 1) Винаги може автоматично да се преобразуват редовните букви на заглавията в главни, но обратното не е възможно; повечето четци за FB2 и ePub позволяват потребителско форматиране, чрез което можете да зададете как да се извежда всеки елемент от книгата, включително имената на отделните глави. 2) Всъщност главните букви, по-големия шрифт и центрирания текст в заглавията на книжните издания също са издателско форматиране; в SFB това се изобразява само с маркерите „|“ или „>“.
Обикновено по една звездичка е достатъчна. Когато в един абзац има две или повече бележки, се добавя по още една звездичка за поредност. Ако са повече, е по-прегледно с номера (*1, *2, *3 и т.н.).
Последната ли версия на качения файл се записва в „Работното ателие“?
Да, при положение, че ви е изписало, че файлът е успешно качен.
Ако епиграфът е преди главата, отворен е и продължава със самото заглавие, как трябва да се форматира?
Такъв епиграф се премества след заглавието, заедно с дублиране на заглавието, ако първоначално то се е включвало в епиграфа. Забележка: Ако има и друг епиграф, който стои точно след заглавието е нужно епиграфа и главата да се представят като едно.
Да. Напълно допустимо е отварящият и затварящият маркер на бележката под линия да са сами на ред. Ето пример:
[*
P>
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted — nevermore!
P$
]
Пример:
Толкова далече беше всичко*.
[* има предвид белеузавъра**]
[** белеузавър е животно…]
Ако въпросният откъс от текста може да се премахне без да се измени цялостния смисъл на произведението, е епиграф, иначе е цитат. Може да се следва и следния принцип - цитатът има пряка връзка с текста; епиграфът — само косвена.
Използва се знака „`“ след буквата, на която искате да поставите ударение. Той се намира отляво на „1“ когато пишете на латиница. Пример:
Тя се удари о` стената.
Не, не трябва. Причината е, че при изтегляне на текста в txt формат няма как читателят да разбере, че въпросният пасаж е цитат, тъй като няма форматиране.
Не, не е задължително. Той може да представлява мисли на някой човек, афоризъм и др.
Маркерът за епиграф придава нужния акцент на текста, затова няма нужда от допълнително акцентиране на целия епиграф. Напълно възможно е обаче определени думи в епиграфа да бъдат самостоятелно акцентирани.
Там, където не е обособена (отделена по някакъв начин от основната част на текста), дадена част от произведението (цитат, знак, надпис и др.) не трябва да се форматира по специален начин. Ако тръгнете да добавяте кавички, точки, двоеточие и други знаци, или започнете да разкъсвате параграфите, за да добавите форматиращи маркери, това подсказва, че нещо не е наред и не трябва да се преминава към поставянето на маркери. Ето и допълнителна информация за маркера M.
Трябва ли да се запазва оригиналният текст или е важно той да бъде правописно и пунктуационно верен?
Трябва да се запазва само ако езиковите отклонения са авторско решение със стилистична цел. А ако е така, то винаги е очевидно, че е именно така. Словосъчетанията, от няколко думи в една, са пример за това. Пример: Нюйорк.
Какво се прави когато в произведението има използване на стари форми — „участВУваше“? Трябва ли да се запази стила на изданието, или не?
Няма нужда да се редактира старата форма на глаголите (-вувам).
Въпросът ми е за текст от български автор, чийто речник е от преди сто години, да кажем. Има много думи, които сега се пишат по различен начин. За мен нормалното е да се запази неговият правопис.
Когато запазвате стар правопис, слагайте по една бележка при първото срещане, за да се знае после, че не е грешка на коректора. Подписана като „Бел.кор.ел.изд.“. Не всички следващи очи ще знаят, че през въпросната година е имало друг правопис.
Най-правилно е „тазвечерното“ — без „ш“.
В примера: „— Ламант лети добре. — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.“ — правилно ли е да има точка и след тирето да има малка буква?
Авторската реч правилно започва с малка буква, но първата точка е ненужна. Правилното изписване е:
— Ламант лети добре — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.
Основното правило гласи: Авторската реч се пише на един и същи ред с пряката реч, започва с малка буква и завършва с точка. Ако между двете части на пряката реч, разкъсани от авторската, стои запетая, тя се поставя след авторската, пред второто тире. Пример:
— Оставете го — каза тя, като показа пренебрежително стареца, — нали виждате какъв е. Пък и неподвижна.
1954-1967 (без интервали)
Не, не трябва да има интервал. Пример: 4%; 70°; 7‰
За да може да се включите към ателието, трябва да посочите адрес за електронна поща и да разрешите получаването на писма от останалите потребители.
Когато обработката на дадено произведение или книга, записани в Ателието, е достигнала до етап „За добавяне“, доброволците, участвали в работата до този етап, не се занимават с процеса на публикуване. Това се прави от представители на Читанка с нарочно делегирани им права за качване в сайта.
Можете да отбележите началото и края на липсващия текст с „///“. Задължително трябва в информационната част да напишете, че липсва текст. Същевременно е хубаво да се пусне съобщение във форума, че се търсят липсващите страници. Пример:
И обещава да се застъпи за него в Ноан, където ще прекара известно време.
/// (липсват страници 226-227)
/// по този повод, а това ще ви се стори много странно, ако видите възрастта и външността на този човек.
Прието е за текстовете, които се качват в библиотеката да се пише „Издание“ в информационната част.
Форматите FB2 и Epub могат да се четат със следните програми: AlReader, CoolReader, Calibre и много други. Във връзките можете да намерите информация кои платформи се поддържат от програмите, както и на какви устройства могат да се инсталират.
Какво да правя когато бутонът „Засветване“ не работи в „Проверителя“?
След като направите замяната на знаците, натиснете бутона „Запис на сървъра“ и въведете име на файла, който ще запазите. След като ви се появи нова връзка със запазения файл, трябва да щракнете върху нея, за да се зареди засветването. Изчаквате известно време и засветването се зарежда. Преди да започнете да преглеждате проблемните места, не забравяйте да щракнете бутона „Редактиране“, за да имате възможност за поправяне на грешките в самия браузер. Накрая, приключвайки работата с текущия файл, го изтрийте. Ако след тези действия все още не работи засветването, е нужно да изчистите кеша на вашия браузер. Ако и това не помогне е нужно в Firefox да направите следното: влезнете в Tools --> Options --> tab „Network“, след което изтрийте offline файла за „Проверителя“.
Какво да правя, когато конверторът на Mandor ми изписва следната грешка: „текст и секция на едно ниво“?
Първо проверете дали не сте направили по-глобална грешка, като например да сте маркирали епиграф като цитат, или да сте объркали нивото на влагане на заглавието, което указва конверторът. Ако случаят не е такъв и просто имате вметнат текст между нивата, поставете празна секция в началото на вметнатия текст. Пример (ако се отнася за част от второ равнище):
> Първа част
> Ловецът
>>
Вметнат текст…
>> 1.
Колебая се дали да направя замяна в IDI Spell Checker, какво да направя?
Да се обърне специално внимание на факта, че IDI Spell Check предлага различни възможности за грешки, но това не означава, че те задължително са грешки. Когато не сте сигурни дали даденото предложение е грешка, по-добре сравнете със сканираните изображения или при липса на такива, не правете промени.
Забележка: Ако забележите неточност или имате допълнителни въпроси, използвайте формуляра за обратна връзка.